Самодивите

Ето я нейната родителка. След сполетялата я болест от "разузнаването" през нощта на Еньовден, присъдата и прочете първата и последната истинска жена на тоя свят - Самодивата, що лети по къра като вятър - и каквото помилва, живее или вехне. Тя танцува нея вечер с дружките, беше се любила с най-верния мъж - пазител на сърдечното и съкровище, търкаля се като развратница в чуждата нива.

Защо "като", защо "като" - тя искаше да бъде развратница пред очите на природата и небето, имаше тая привилегия, защото ги красеше, те бяха цели от нейното присъствие... Трябваше и много нечовешка сила - и тя взе здраве не от пършивите нивици, пълни със саморасляци, бодил и паламида, както се заблуждаваше родителката и - там, под горящата самотница-луна тя поиска да се сроди с нетленното.

Из романа "Самодивите"