И камъкът-сърце не се превръща в пепел

Какво са Родопите без образи, без лица, без спомени? - Гайдите, които се простират над всичко, докъдето ти стигне погледа, кавалът, от който се изтръгва нежен звук, слънцето с лекия хлад едновременно, тревите, полегнали между дърветата, къпините с тръпчив вкус, птиците, които правят големи и бавни кръгове, нежния овал на хълмовете.

И всеки път отиваш там като за първи път, това е част от тайната на тази планина - не можеш да и дадеш име, не можеш да я разбулиш, не можеш да я забравиш, не може да не се върнеш отново. Тя се извисява над всички думи и определения и те очаква.

Преди две седмици се върнах оттам, а сякаш минаха векове, хилядолетия и аз се вкамених. Вече съм едно образувание на времето - тихо се напичам на слънцето, не дишам, не мисля, не страдам, името ми е К А М Ъ К