Интериори

Отгръщайки тази книга, ти отваряш врата. Влизаш в един дом, населен с вещи и мебели, които са истинските знаци за стопаните си.

Обитаваме го, обитава ни, служим му, служи ни. Накрая ни изпраща, поел нещо от нас - миризми, всякакви белези от съвместното съществуване. Нап-вече утопиите ни за траене.

Цял живот се борим с хаоса, редим, преподреждаме. Бършем праха, сменяме тапети, купуваме книги. Но винаги нещо изчезва, губи се (ценни предмети, семейни реликви) в пролуките, в ъглите на времето.

В един момент преставаме да променяме, само пазим до болка познатия ни интериор, обвит вече в паметта (пати-ната) на носталгията, която е забравила ироничните подмятания, присмехулетвата от младостта.

Полека домът се превръща в музей, който върти прашните ленти от нечие минало...