Гълъбът пред моя прозорец • Стихотворения 1996-2006

НЕ ВСИЧКО

което преминава през нас,

ни убива -

само някои от изстреляните куршуми,

само някои от лъчите на слънцето,

само някои думи

на някои хора.

ИЗХВЪРЛЯЙКИ БОКЛУКА

тази сутрин,

чакам на опашка

зад онзи,

който рови в него.

Главата и ръцете му

до раменете са в контейнера.

Пред мене е гърбът му

в яке втора употреба

и краката - тънки,

повдигнати на пръсти.

Неудобно ми е някак

да го изместя -

може би току-що е намерил

каквото търси.

А натъпканият найлон,

издут от вчерашни излишества,

тежи в ръката ми

като торбата на разбойник.

Въпросите в тази поетична книга идват от "всичката болка и страх" (заглавие на един от нейните цикли), от вглеждането в своя и на хората около тебе "един живот" (също); оттам идват и възможните-невъзможните отговори... Поетът Александър Шурбанов има своите. Оказаха се твърде близо до моите: ето още една причина да се зарадвам толкова на тези стихотворения. Оставям се с доверие на течението на тяхната пълноводна бистра река.

Екатерина Йосифова

Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия.

Владимир Трендафилов