Въобразяване на българското народно духовенство

Трепетното внимание към "гласовете" на "българското", които Петър Шукеров изследва и които без нашата по-силна днешна подкрепа и разбиране, все по-често, а може би и завинаги, ще изчезнат и замлъкнат, ме кара да се чувствам силно приобщена към усилията на автора. Редица ярки и оригинални авторски интерпретации като цяло служат на все още несъздадена необходима и бъдеща панорамна история на българската култура. Убедена съм, че онези които утре ще трябва да изпълнят тази все по-актуална изследователска задача, ще има какво да вземат (и заемат) от тази толкова нетрадиционна книга.

Проф. д. ф. н. Елена Михайловска

След като разбрах, че авторът е от Родопите си казах, че явно съм усетил, че това е един "старонагънат" текст, с окръглена чувствителност, следователно именно "родопски". Визионерстващ и съзерцаващ "ейдоси", Петър Шукеров не "краснословства" за своя обект - традиционната общност - а се опитва да я реконструира като пластически осъществена цялост, като жестова съ-битийност, като органичен обществен гестус и в това е неговото най-забележително иоригинално постижение.

Проф. д. ф. н. Калин Янакиев

Тази книга е писана на един дъх и затова текстът като оригиналност върви с онази лекота, с която само музиката може да увлича. Той просто води читателя и създава свят, а може би по-точно го възсъздава на езика на XXI век, когато вече науката става по-малко изпълнена с безсмислено рационализиране, разчленяване на цялостта и по-отворена към интуицията и здравата чувствителност.

Доц. д-р Светла Страшимирова