Сексуалните неврози на нашите родители

В "Сексуалните неврози на нашите родители" е обединена едноименната пиеса (която бе поставена на сцената на Пловдивския театър в края на 2005 от немския режисьор Георг Жено), написана по поръчка на театъра в Базел, със "Смъртта на Майенберг" и "Автобусът". Последната немската критика оценява като "малка граматика на святото във времената на постатеизма", която почива на парадокса, че колкото по-малко вярваме в религията, толкова повече долавяме, че цивилизация без религия е невъзможна. "Смъртта на Майенберг" се възприема като доказателство, че Берфус е възродил типа писател, който пряко коментира културна и политическа проблематика, тип, ако не считан за изчезнал, то поне за непрестижен в постмодерните практики. Дълбочината в текстовете на Берфус идва от разтворените културни пластове под привидно ясните внушения. Така например в "Сексуалните неврози" лекарят и неговата пациентка Дора няма как да не напомнят за публикуваните през 1900 от д-р Зигмунд Фройд анализи на първата му пациентка под заглавието "Дора". Но това остава само контекст за историята на една друга, медикаментозно унищожена в днешни дни млада жена Дора (ако звуково се приплъзнете към Нора, може да поемете друг интерпретативен път).

Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. Дипломиран търговец на книги. От 1991 г. живее и работи като писател на свободна практика в Цюрих. От 1997 заживява като свободно творящ театрал в Цюрих и дебютира в края на миналия век (1998) с пиесата "Едип на Софокъл”, за да бъде обявен през 2003 за най-обещаващ немски млад драматург, а през 2005 – за драматург на годината. Написал е редица пиеси за театралната трупа АСА400.

Носител на литературни награди на швейцарските градове Тун, Цюрих, Берн. През 2003 г. е обявен от германското списание "Театърът днес" за многообещаващ съвременен немскоезичен млад автор. През 2005 г. е обявен на театралните празници в Мюлхайм, а след това и от списание "Театърът днес" за драматург на годината.