Аграрната структура на българското земеделие

Настоящото проучване е опит да се навлезе по-дълбоко в широкия кръг на проблематиката, засягаща аграрната структура. Неотделима част от целта на проучването наред с новите изводи и обобщения е да се измъкнат от забравата, да се изтупат от праха, да се припомнят, и което е най-важно - да се препотвърдят от позициите на изтеклия многогодишен период констатациите, опасенията и прогнозите на немалко български учени - аграр икономисти, парламентаристи, обществени и стопански дейци, посветили се на българското земеделие. Резултатите от него ще задоволят потребностите и на научното знание, и на обърканата стопанска и обществена практика.

Република България се преустроява и пренасочва към пазарна среда, в която социално-стопанската и структура ще зависи отново от заетите в земеделието и от земеделското производство. Благоденствието на останалите социални групи и просперитетът на българската държава както в края на XIX и началото на XX век, така и в началото на XXI век ще зависят отново и за кой ли път от благополучието на ония, които се занимават със земеделие и произвеждат земеделска продукция. Успехът или неуспехът на българските земеделци ще определя благосъстоянието или неблагополучието на останалото българско население, просперитета или нищетата на българската държава. Успехът или неуспехът на българското земеделие ще бъдат социалната и стопанската отплата за грижите или безразличието към проблемите и потребностите на неговата аграрна структура.