Себастиан в съня

Покой и мълчание

Пастири погребаха слънцето в голата гора.

От зъзнещото езеро

Рибар извади луната във влакнена мрежа.

В син кристал

Живее бледият мъж, на звездата опрял страна

Или оборва глава в пурпурен сън.

Все пак винаги черният летеж на птиците трогва

Съзерцаващия, свещеното на сини цветя,

Близката тишина мисли забравеното, запален ангел.

Отново нощува челото в лунни скали;

Лъчезарен юноша

Се явява сестрата в есента и черно тление.

Публикуваните тук преводи са част от единствената цялостна подборка с Траклови творби, направена от самия Тракл, макар и издадена посмъртно. В превод на Ивайло Милев и с рисунките на Росен Рашев - Рошпака книгата "Себастиян в съня" е отпечатана от издателство Захарий Стоянов. Това ще е второто издание на този автор на български след превода на Кръстьо Станишев от 1997 г.

"…Мисля, че трябва да е ужасно винаги да живееш така, с чувството на тези животински пориви, които движат живота през вековете. Чувствах в себе си ужасяващи възможности, надушвах, докосвах и в кръвта си чувах как вият демоните, хиляди дяволи със своите копия, които докарват до полуда плътта. Що за смразяващ кошмар!

Впрочем, днес тази визия за света отново потъна в нищото, далечни ми са нещата, още по-далечни ми са нещата, още по-далечни техните гласове и аз слушам изцяло с духовното си ухо отново мелодиите, които са в мен, и умореното ми око отново сънува своите си картини, които са по-красиви от действителността! Аз съм при себе си, аз съм света си!…"

Георг Тракл (1887-1914) е австрийски поет и драматург, роден в Залцбург в дома на търговец на желязо. С пет години по-младата му сестра го свързва дълбока, отчасти инцестна любов, която продължава до края на живота му. Тракл следва фармация във Виена и там опознава наркотиците. След това работи в Инсбрук като военен аптекар, но не успява да си създаде гражданско поприще. Поради зависимостта от опиати изпада в тежки депресии и е притесняван от постоянно безпаричие. Първите му стихове излизат в културно-политическото списание "Дер Бренер". Тогава се запознава с критика Карл Краус, който публикува негови творби в списание "Ди Факел", и с поетесата Елзе Ласкер-Шюлер. Излиза книгата му "Стихове" (1913), изпълнена с апокалиптични видения и предчувствия за приближаваща световна катастрофа. През август 1914 г., скоро след избухването на Първата световна война, Тракл се записва доброволец и е пратен на Източния фронт като санитар. Мъчителните преживявания от войната довеждат поета до ръба на лудостта, той преживява нервен срив и е пратен в лазарета в Краков. В своето отчаяние се самоубива чрез свръхдоза кокаин. След смъртта му са публикувани стихосбирките "Себастиан насън" (1915), "Поезия" (1917) и "Есента на самотника" (1920). Георг Тракл е смятан за най-значителния представител на австрийския експресионизъм. Творчеството му е белязано от меланхолия, тъга и боготърсачество. Смъртта, упадъкът, самотата и гибелта на западната култура са основни мотиви на неговата дълбока лирика, изпълнена със символи и метафори. Есента и нощта са постоянни образи в поезията му. Тракл оказва силно влияние върху немската лирика след Втората световна война.