Тъмносиньо, почти черно

На българската публика Танасис Валтинос е познат не толкова като писател, колкото като сценарист. Сценарият му за филма "Пътуване към Китера" на режисьор Теодорос Ангелопулос печели наградата за най-добър сценарий на фестивала в Кан.

Роден е през 1932. От 1950 живее в Атина. Учи киноизкуство. През 60-те години работи като снабдител на частна клиника и като техник към пристанищните власти в Пирея. След 1974 през различни периоди живее в чужбина като гост на различни творчески програми - в Англия, Западен Берлин, САЩ. През 1989-1990 е бил директор на втори канал на Гръцката държавна телевизия.

Новелата му "Тъмносиньо, почти черно" (1985) е претърпяла четири издания (1986, 1988 и 1992). Преведена е на английски и френски. В нея една анонимна жена разказва с накъсан, фрагментарен, задъхан и асоциативен език посредством непрестанни ретроспекции и скокове във времето за приятелите, любовта, семейството и живота си.

Живот, преминал сякаш насън, като лента с непознати действащи лица. Тя старее. Нощем е. Измъчва я самота, която не се корени в социални причини - тя има съпруг, деца, социален кръг от познати - а в дълбоко усещане за непотребност, суета, безсмислие, екзистенциална тревога. Въпреки очевидния емоционален заряд, стилът на разказа никога не преминава границата на мелодраматичното - понякога невинен, друг път саркастичен, той се оказва изключително действен при пресътворяването на една неспокойна, заплашителна атмосфера. Всичко, дори най-безобидните детски спомени, се филтрира през усещането за похабяване и смърт. Героинята на новелата не просто предизвиква симпатията или съчувствието на читателя - тя успява да провокира у него нещо много по-силно - да му предаде ужаса, който изпитва.