Единадесет дървени улици

Иван Марков е фотограф. Това е първата му книга. В нея се показва, как можеш да снимаш без фотоапарат. Нещата и тяхната вътрешност. Живота и неговата външност. И местата, където всичко се събира. Любовите, разделите, малките момичета, които стават големите жени на дните и нощите ни. И големите мъже, които си остават малки момчета.

Тази книга е с щастлив край. Иска се смелост да направиш нещо с щастлив край. Биологично не е предпоставено да има щастлив край и за това хората се изкушават да вярват в щастие след края. Иван Марков вярва в щастието преди края, аз пък вярвам, че се появил талантлив разказвач. Ще ви се иска тази книга да не свършва. Както на мен ми се иска той да продължи да пише.