Тема на броя:

Норма и патологии

СЪДЪРЖАНИЕ

Уводни думи

Редакционна бележка

Милена Якимова

Автономията на Академията (покана за публичен дебат)

Конструирането на понятията

Давид Йерохам

Не/нормалността, която ни свързва

Георги Фотев

Ценност, факт и норма

Деян Деянов

Логика на молекулярните перформативи и нормализация

Георги Каприев

Раждането на лудостта от триумфа на разума

Петър Горанов

Аскеза и желание. Малко етика и малко естетика

Галина Гончарова

Разум/болест в ”прочити” на (нео)просвещението през XIX век

Социални профили на отклонението

Мартин Канушев

Психиатрична експертиза и девиантно поведение: към археологията на съдебно-медицинската власт

Нина Белова

Цена на насилствената престъпност -нравствен и психичен аспект

Стилиян Йотов

Тероризмът като патология?

Елена Алексиева

Репрезентациите на фашизма в романите „Бял шум” на Дон ДеЛило и „Горски цар” на Мишел Турние през погледа на екзистенциалната семиотика

Сексуалност, нормативност, трансгресия

Димитри Гинев

Към онтология на трансгресията

Станимир Панайотов

Нормативният проблем за хомосексуалния субект: gay & lesbian studies и queer theory

Бьлгарските нормализации

Гергана Мирчева

Българският евгеничен проект от 20-те и 30-те години на миналия век и нормативният код на „родното”

Иво Христов

Предизвикателствата пред българската правна модернизация - 1878 - 1944 г.

Иван Кьосев

Аналогията на правните норми (analogia legis) като способ за преодоляване на непълнотите при правоприлагането

Дебат КХ:

Норма и патологии: болестите на прехода

(участници: Здравко Попов, Румен Петров, Петър Горанов, Надежда Стойчева, Мартин Канушев; модератор: Боян Знеполски)

Харалан Александров

Болестите на прехода - едно закъсняло включване

Рецензии

Радостин Калоянов

За актуалността на Кантовата философия (Кантов конгрес на тема: „Право - История – Религия”, Виена, 4-6 март 2004)

Емил Григоров

Идентичност и свобода (Стилиян Йотов, Етика и мултикултурализъм. Градивни елементи и скици, 2004)

Справка за авторите Резюмета на английски език Съдържание на английски език

УВОДНИ ДУМИ

Този брой на списание Критика и хуманизьм имаше за цел да постави проблема за социалните отклонения в пределно широк теоретичен контекст; като очертае контурите на историческото раждане на неговите условия за възможност и успоредно с това, да реконструира основните понятия и тематичните стратегии за превръщането му в предмет на научна рефлексия. Респективно, дебатът Болестите на прехода, трябваше да създаде едно диалогово поле на взаимно допълване, но и на радикално противопоставяне на дискурси с „различен” епистемологичен и властови статут - философски, социологически, психологически, медицински, психиатричен, юридически, криминологичен. Защото дълго време, а може би все още и днес, тези научни „дисциплини” се ограничават в показване на истината според нормите на познанието и в произвеждане на истината под формата на познание: като второто, разбира се, винаги се стреми да се скрие зад първото и да търси поредица от оправдания в него. Проблемната ситуация, в която се намират тези научни „дисциплини”, поставя под въпрос не само техните граници или несигурности в познавателната област, а самото познание, неговата форма, нормата „субект – обект”, адекватността на метода, надеждността на резултатите; тази криза е един фундаментален въпрос за отношенията между икономическите и политическите структури на съвременните общества, от една страна, и вътрешната нормативност на познанието, от друга - но не става дума за неговите истинни или неверни съдържания, а за функциите му на социално знание и на властови ресурс. Следователно налице са ясни измерения на една историко-политическа криза, обгръщаща научната рефлексия на нашето време.

Накратко, как се конструират понятията в рамките на философската, социологическата, културологичната, юридическата и психиатричната перспектива при изследване на „нормалността”, „девиантността” и процесите на нормализация; какви са социалните профили на отклоняващо се поведение и как те се отнасят спрямо принципите на действие на различните нормативни системи; какво представлява трансгресията като конститутивен момент във формирането на сексуалното поведение; как се конституира връзката между „нелегитимното" и „патологичното” в контекста на функциониране на социалната власт; каква е историческата логика,...