Елена и Еленският край през погледа на Емилиян Станев

Годините след загубата на Емилиян Станев текат в неумолимия бяг на времето. На неговия гроб във Велико Търново са посадени три дъбчета - три символа на трите града на неговия живот: Велико Търново, Елена, София.

Към Еленския край, към Разпоповци - селото, от което е бащиният му род, той изпитва искрена и дълбока синовна обич. Признателните разпоповчани построиха в центъра, на селото чешма-паметник на писателя. Редом с релефа на Емилиян Станев, върху нея са неговите думи: ,,...в много страници на моите книги има разпоповчани, и разпоповска природа, и раз поповски дух.”

Само месец и половина преди да почине, големият творец написа знаменателни думи в писмо до старейшината на селото Стоян Медникаров:

„Аз съм намислил и решил твърдо, като умра да бъда погребан в Разпоповци. Не ща да лежа в софийската глина, която съм газил двадесет години на лов, пък и в софийските гробища има всякакви мошеници, а в разпоповското лежат добри и чисти хорица...”

Емилиян Станев ратуваше цял живот за висок морал и морална чистота у хората и в отношенията между тях. Това прозира в неговите творчески откровения през годините.

Той ги черпеше от хората и природата от Елена и Еленския край, които обичаше с апостолска преданост.

БАНКЯ, 25 ноември 2006 г.