Урокът на тревите

Урокът на тревите • Любовна лирика

УРОКЪТ НА ТРЕВИТЕ

Земята лежеше в нозете гальовно,

попиваше топлото нежно в тревите,

а хълмът отсреща потъваше бавно

и сенки ловеше от залеза скрити.

Бе лятото дълго, горещо и пищно:

с реката, върбите, зеленото злато.

В живота ни нямаше нищо излишно,

а бяхме богати, безмерно богати.

Пътеките летни обхождахме двама

и вдишвахме нежния дъх на тревите,

живеехме леко - без фалш и измама,

за обич родени, за радост открити.

Сега е на зимата тъжният празник.

Снегът омагьоса задълго тревите.

Годините сякаш телата ни мразят

и аз не живея, не чакам, не питам.

Душите опоскани зъзнат на хладно.

Далечното лято погреба мечтите.

За обич сърцето е винаги жадно.

Това ми прошепнаха нявга тревите.