Поезията като състезание

Студентският конкурс „Шумен 2007”

Конкурсът за Славейкова награда

Конкурсът „В полите на Витоша”

Да славим 1907 година!

Антоанета Алипиева

Виолета Дечева

Николай Димитров

Уводна статия:

Пламен Дойнов

За конкурсите - анонимни и явни

Нарояването на конкурсите за поезия придобива размерите на благотворителна епидемия от национален мащаб. Без никакви или поне без достойни хонорари, без реален пазар, поезията е оставена на надеждата да бъде възнаградена единствено в конкурс. Вече всяка община обявява годишни или по друга периодическа схема лирически състезания на автори и текстове, в които масовото участие става правило. Като прибавим допълнителните надпревари, организирани от всекидневници като „Дневен труд” („Златният ланец”), от институции като НДК (sms-поезията) и от множество литературни издания с повод и без повод, националната конкурсна поетическа програма изглеж да наистина наситена.

...

Илюзията за „обективността” на анонимните конкурси е нееднозначна. В литературнотеоретически аспект

явният конкурс залага по-скоро на персоналистичната доминанта в поезията, където личността на поета е неотделима от текста. Докато анонимният конкурс споделя „парнасисткия" идеал за съвършената творба, сравнително автономна спрямо своя автор. В българските поетически конкурси обаче атмосферата е изпълнена с толкова домашни чувства, че всеки теоретически аспект губи реален смисъл. Защото поне един член на всяко жури, дори да не е влязъл в задкулисни отношения с някой автор, на практика знае или разпознава определени конкурсни почерци. Смело ще допусна, че и сред журито в Трявна тази година е имало неизбежни разпознавания и опити да се лансират мержелеещи се зад анонимните строфи авторски имена. Но накрая е надделяло „средноаритметичното" на различните предпочитания, изплела се е мрежата на общото харесване, която този път е уловила не съвсем познато име. Но анонимността на конкурса в случая не е помогнала толкова да се постигне възможно най-безпристрастният резултат, колкото да бъдат улеснени членовете на журито в даването на обяснения на своите приятели и познати, които са се борили за Славейковата награда, а не са успели: „Знаеш, че конкурсът е анонимен! Не мога всичко да предвидя! Не успех да отгатна кое е твоето стихотворение.” Сравнително стройно алиби.

...