Литературен вестник, 2007/ брой 23
В момента не е в наличност
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Колектив
- Издателство
- Фондация Литературен вестник
- Народност
- българска
- Година
- 2007
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 16
За книгата
Поезията като състезание
Студентският конкурс „Шумен 2007”
Конкурсът за Славейкова награда
Конкурсът „В полите на Витоша”
Да славим 1907 година!
Антоанета Алипиева
Виолета Дечева
Николай Димитров
Уводна статия:
Пламен Дойнов
За конкурсите - анонимни и явни
Нарояването на конкурсите за поезия придобива размерите на благотворителна епидемия от национален мащаб. Без никакви или поне без достойни хонорари, без реален пазар, поезията е оставена на надеждата да бъде възнаградена единствено в конкурс. Вече всяка община обявява годишни или по друга периодическа схема лирически състезания на автори и текстове, в които масовото участие става правило. Като прибавим допълнителните надпревари, организирани от всекидневници като „Дневен труд” („Златният ланец”), от институции като НДК (sms-поезията) и от множество литературни издания с повод и без повод, националната конкурсна поетическа програма изглеж да наистина наситена.
...
Илюзията за „обективността” на анонимните конкурси е нееднозначна. В литературнотеоретически аспект
явният конкурс залага по-скоро на персоналистичната доминанта в поезията, където личността на поета е неотделима от текста. Докато анонимният конкурс споделя „парнасисткия" идеал за съвършената творба, сравнително автономна спрямо своя автор. В българските поетически конкурси обаче атмосферата е изпълнена с толкова домашни чувства, че всеки теоретически аспект губи реален смисъл. Защото поне един член на всяко жури, дори да не е влязъл в задкулисни отношения с някой автор, на практика знае или разпознава определени конкурсни почерци. Смело ще допусна, че и сред журито в Трявна тази година е имало неизбежни разпознавания и опити да се лансират мержелеещи се зад анонимните строфи авторски имена. Но накрая е надделяло „средноаритметичното" на различните предпочитания, изплела се е мрежата на общото харесване, която този път е уловила не съвсем познато име. Но анонимността на конкурса в случая не е помогнала толкова да се постигне възможно най-безпристрастният резултат, колкото да бъдат улеснени членовете на журито в даването на обяснения на своите приятели и познати, които са се борили за Славейковата награда, а не са успели: „Знаеш, че конкурсът е анонимен! Не мога всичко да предвидя! Не успех да отгатна кое е твоето стихотворение.” Сравнително стройно алиби.
...