Съдържание:

СЛЕД ЗАЛЕЗ ИДВА ИЗГРЕВ

С режисьора Владимир Краев за новия му филм „Малки разговори” разговаря

Нели Калчева

УЧИТЕЛЯТ

В памет на Христо Христов

Огнян Гелинов

ПИСАТЕЛЯТ ВЪВ ФИЛМОВОТО ОГЛЕДАЛО

Сто години от рождението на Емилян Станев

Григор Чернев

МУЗИКАТА В КИНОТО... И ОТВЪД НЕЯ

Лили Крачева

Отзвуци от София филм фест

ФИЛМОВИ ПРОЕКТИ ЗА ПРОДАН

Правда Кирова

СВЕТЛИНИ В ЗДРАЧА НА КИНОТО

Големите имена на София Филм Фест 2007

Боряна Матеева

БЪЛГАРИЯ Е ЗЕМЯ С БАЛКАНСКА ДУША И ЕВРОПЕЙСКА ПЕРСПЕКТИВА

С режисьорката Анета Лешниковска разговаря Сунчица Уневска

СИЛАТА НА ЗАКОНА И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО: УРОЦИТЕ НА ФИЛМОВОТО ИЗКУСТВО – МАТРА/КАП

УРОЦИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ТРИЛЪР

Ингеборг Братоева

ПОДИР СЯНКАТА НА ОБЛАЦИТЕ

Анкета: Жоро Неделков, оператор

ПОГЛЕДЪТ НА РЕЖИСЬОРА

В ОЧАКВАНЕ НА ТЪРСАЧИТЕ НА ИСТИНАТА

Владимир Ангелов

Нови книги

ФИЛМОВАТА КОМУНИКАЦИЯ КАТО ТВОРЧЕСКИ АКТ

Надежда Маринчевска

Световен екран

ЕВРОПЕЙСКОТО КИНО НА АМЕРИКАНСКИ ЕКРАН

Свободни размисли (по европейски) и точни цифри (по американски)

Мила Войникова

ИСТАНБУЛ 2007: ТУРСКИТЕ ФИЛМИ В ОСПОРВАНА КОНКУРЕНЦИЯ

Олга Маркова

ЗАПАДЕН ЕКРАН ЗА ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКОТО КИНО

Божидар Манов

ВИНОВЕН ЛИ Е ПАТОКЪТ ДОНАЛД?

Любомир Халачев

През март 1939 Хари Уорнър (един от братята Уорнър) пише писмо на Хари Хопкинс, секретар по търговията, в което посочва, че американските филми са спечелили 150 милиона долара от продажби в чужбина, наричайки ги „най-добрия американски посланик” и посочвайки, че „нашите филми просто крещят: Купувайте американското”.

Може би затова, когато американските войски навлизат в Европа през Втората световна война, следвайки настъплението на Съюзниците, в много градове за тяхно учудване били посрещнати с възгласи: „О-о, патокът Доналд!” Станало ясно, че американските момчета са въведени в мислите на много европейци с веселите персонажи на Уолт Дисни. Реплика от тези времена си спомняме от епизода в „Кръстникът”, когато сицилианският младеж вика след отминаващите американски войници: „Американецо, вземи ме! Кларк Гейбъл, Рита Хейуърд!”

Говори се, че именно по този повод ген. Айзенхауер, командващ американските армии в Европа, казва: „За нас най-големият дипломат се оказа патокът Доналд”. От което следва една много ясна и праволинейна позиция – американското правителство залага силно на разпространението на американски филми по света. Какво стана след това, на всички е ясно. Аз не коментирам качествата на американското кино, само посочвам една от тенденциите в развитието на американската културна политика.

Защо говорим за тези стари времена сега? Защото през последните две десетилетия особено ярко се очерта подобна настъпателна тенденция в развитието на образованието - не само на българското, но и на европейското образование. Като че ли университетите се разделиха на два типа - европейски и американски. С всички произтичащи от това последствия. Именно затова през последните години ние започнахме да говорим не само за експанзия на американската култура, но и за активна експанзия на американската образователна система. Навсякъде в Европа (и по света) се появиха американски университети. Те наложиха своя модел на образование, който има много и различни особености, но най-важната и очертаваща се разлика е в т. нар. „модули и кредити”.