Светогледът на прабългарите

Предлаганата в тази книга реконструкция е опит да се установят отделни елементи от светогледа на прабългарите. Аналогията на религиозно-митологичните представи и вярвания у сходни етноси с тези на прабългарите се използва, без да се стига до много далечни паралели, тъй като с увеличаването на генетическото и хронологическото разстояние достоверността на реконструкцията намалява.

Като предпоставка на изследването се имат предвид примерно три най-общи характерни особености на религиозно-митологичното осъзнаване и отношение към света. Първо, полисемантичното поначало схващане на съществуващото в преднаучните класификации (това не отхвърля възможността за изключения, клонящи към рационално-научни обобщения), второ, цикличното възприемане на времето (което не изключва негови линейни „прояви”), трето, няма още човешка индивидуалност, личност в съвременния смисъл на това понятие, тя е плод на други конкретно-исторически условия. Тези най-общи характеристики служат като ориентири, които предпазват от осъвременяване на отделни факти.

Изследването изисква да се използват съществуващите досега извори, както и материали, податки от тези профили на науките, които могат да дадат емпирични факти за разглеждания обект. Източниците биха могли да се групират така:

I. Исторически извори.

II. Предмети на материалната култура на прабългарите.

III. Произведения на изкуството от времето на изследвания период.

IV. Други източници, използвани като паралели.

V. Народно творчество, в което се откриват езически реминисценции.

В по-нататъшното изложение емпиричният материал, чрез който се извършва реконструкцията на отделни страни от светогледа на прабългарите, е почерпан от тези източници.