Петрич

Петричани първи хвърлиха кантарения топуз срещу поробителя. „Бедните! Тия държат първо място между ония села, които изградиха темела на българската свобода с пепелището на своето село”.

Захари Стоянов

Това село е старо, прастаро. Появило се е в далечни, незапомнени времена. Било е едно от тракийските поселения изникнали в подножието на Средна гора, места с мек климат и защитен гръб.

Петрич е разположен на брега на Тополница, там дето реката разсича планината на две -- Същинска и Ихтиманска Средна гора. Надморската му височина е 570 метра.

Първоначално селото е лежало на около два километра по на юг, където брегът на пълноводната Тополница се разширява. Било е по-открито и по-просторно, а орната му земя равнинна и плодородна. След идването па азиатския поробител то е ограбено и опожарено, заедно с двата съседни манастира и двете черкви. Част от жителите му са избити, други са се пръснали из околните села, а трети са потърсили сигурност и спокойствие сред стръмните, труднодостъпни върхове, покрити с вековни гори - оттеглили са се на север.

Селото Петрич постоянно е било изложено на опасности, защото се е намирало на стария път от Пловдив за София. Някогашното „връвище” е минавало по брега на Тополница, после през Петрич, през смолския дервент и е излизало на Софийското поле.

...