Мирогледът на Достоевски

ПРЕДГОВОР

В моя духовен живот значението на Достоевски бе определящо. Още като момче получих закваската на Достоевски. Той разтърси моята душа по-силно от всеки друг писател и мислител. Винаги разделях хората на едни, които разбират Достоевски и на други, които са чужди на неговия дух. Твърде ранното ориентиране на моето съзнание към философските въпроси бе свързано с „проклетите въпроси” на Достоевски. Всеки път, когато препрочитах Достоевски, той се откриваше пред мен откъм нови и нови страни. През юношеските ми години в моята душа се запечата с пронизваща острота темата на „Легенда за Великия Инквизитор”. Моят първи интерес към Христос беше интерес към образа на Христос от Легендата. Идеята за свободата винаги беше основна в моето религиозно светоусещане и мироглед, и в тази първична интуиция за свободата се срещнах с Достоевски, като със своя духовна родина. Отдавна изпитвах потребност да напиша книга за Достоевски и само частично осъществих това в няколко статии. Семинарът за Достоевски, който ръководех в „Свободната Академия за Духовна Култура” през зимата на 1920 — 1921 година окончателно ме подтикна да събера всички мои мисли за Достоевски. И аз написах тази книга, в която не само се опитах да разкрия мирогледа на Достоевски, но и вложих твърде много от своя собствен мироглед.

Москва, 23 септември 1921 г.