Концептите в полето ‘радост’ – сходства и различия в балканския лингвокултурен ареал

Изследването представлява интерес за специалисти по балканско, съпоставително и общо езикознание. Тя разработва един от актуалните проблеми на балканистиката — балканските сходства в областта на семантиката и дълбинното сближение в езиковите структури, плод на многовековната културна симбиоза в балканския ареал. Трудът е продължение на публикуваното вече изследване на тема „Езиковата метафора и балканската картина на света”, посветено на езиковите сходства в полето „отрицателни емоции (гняв, мъка, страх)”. Обектът на предложеното изследване е семантичното пространство на „радостта” в съвременните балкански езици и системата от концепти, които го изграждат. Вниманието е съсредоточено върху наивната картина на света и човека в сектора, отразяващ менталните и емоционалните състояния, така, както ги съхранява езикът. Представено е виждането на автора за пътища към езиковата картина на емоциите и за актуалните въпроси и перспективите в тази научна област, напр.: проблемите за изследователския подход към семантиката на емоционалната лексика и фразеология, за метаезика и тълкуването на единиците от полето „емоции” и за обхвата на езиковия материал; въпросът за мястото на „радостта” в системата от концепти за вътрешно състояние; основните семантични роли, възможни в полето на „радостта”; концептуалните метафори и метонимии за „радост” в балканските езици; основните моменти в сценария на концептите в полето „радост” и др.

Изводите от монографията позволяват да се мисли за емоциите в по-широк план. Проведеното изследване дава възможност да ги осъзнаем като органична част от единното знание за света, съхранено в паметта на носителите на езика.