Писма

Силвия Чолева (1959, София) е завършила българска филология в СУ „Св.Климент Охридски". Пише поезия, фрагменти, литературна критика. Издала е: „Детето на глухонемите" (1993), „Вход" (1996), „Отиване Връщане"(1997), „Внимателно"(2001), „Зими и лета"(2001). За „Детето на глухонемите" получава наградата „Южна пролет", 1994. За „Внимателно"- Националната награда за поезия „Иван Николов", 2002. Заедно с поета Иван Теофилов редактира и издава списанието за съвременна българска литература „Сезон" (1998-2003). Отговорен редактор в програма „Хр. Ботев" на БНР, където води предаването за култура Артефир. За представяне на българската книга в него през 2007 получава наградата „Хр. Г. Данов". Главен редактор на списанието за пол, език и култура „алтера". Публикува текстове в културната периодика - „Литературен вестник", „Култура", „ЛИК", водила е колонка във в. „Стършел", пише ревюта за книги в различни списания. Преподава в Нов Български Университет как се пише есе. На София филм фест 2005 дебютира като сценарист с късометражния филм „Майка ми" на режисьорката Светла Цоцоркова. Живее в София. Омъжена, с две деца. Обича кучетата и да седи в къщата си в с. Енина.

В свързаната с “Картички”, но самостойна книга “Писма”, Силвия Чолева продължава да настоява на това, че детайлите са важни частици на цялото, че любовта е изгнание и убежище. Изречения от имейли, каквито са днешните писма, са епиграфи на стихотворенията. Пощенските кртички са отворени, писмата – затворени, но и в двете проблясва онзи копринен конец, който реже - по думите на Марин Бадаков - “меко, внезапно и дълбоко”.