Партизани

В книгата ясно и точно се развенчава митът за всенародния характер на партизанското движениение и за неговия състав. От многото цитирани откъси личи, че обикновеният българин се е отнасял отрицателно или най-многото - с безразличие към въоръжената борба.

От 114-те партизани от Ловешко-Троянския край само 8 са учили по някоя година за висше образование. От всичките излезли в нелегалност 92 са избягали от училището, от казармата или просто са неработещи. Направо казано, това са хора неуки, несоциализирани и наивни, подведени от пропагандата на хитри демагози.

Сигурно между партизаните е имало мечтатели, които са вярвали в идеали. Сигурно не един и двама са дали живота си в името на „святото дело". Само че други са определяли, а по-късно и провеждали политиката на партията. За тяхната „дейност" след Девети с потресаващи подробности свидетелства Минко Гечев. Сам партизанин, смел и възторжен човек, той безхитростно разказва за подлия заговор, който оплитат около него бившите му другари.