Стихове

ДО ДЪЩЕРИТЕ МИ

Момичета мои, много рядко ви пишех писма

и днес ви пиша много набързо.

Искам да ви кажа,

че ако този миг във времето отмине

и отново мога да седя до вас в креслото,

за да слушам новините, ние, тримата,

ще се смеем на всички предмети излишни,

на тези стихове и на моите боти военни,

на уплахата, влязла в очите на някой войник,

и даже на моя мундир обарутен.

И ако всичко, с което живея сега, не отмине,

и няма да го има креслото до вас,

и не се завърнат ботите ми прашни,

знайте, че не можех аз

да не тръгна в изгрева поникнал.

Носете с радост моето име —

мастилена нишка, изписана върху разни листа.

Наслаждавайте се, че сте живи, живи,

така, както правехме ние

в утрото на свобода прекрасна.

Обичайте край вас света обикновен

и по някой път най-радостно си спомняйте за мен.