Духовната свобода • Учението на суфиите

Думата суфий произлиза от сафа, което означава "чист", пречистен от невежеството, суеверието, догматизма, егоизма и фанатизма, свободен от ограниченията на каста, вероизпо-ведание, раса и нация. Суфии е имало във всички периоди на човешката история. Въпреки че са живели в различни части на света, говорели са различни езици и са се раждали в лоното на различни вери и убеждения, между тях е съществувала връзка - те са постигнали мъдростта, че пътят към Бог минава през любовта и познаване на самия себе си.

Иная Хан обяснява, че в своето пътешествие към себе си човек може да Тръгне по три пътя. Първият е пътят на невежеството. По него върви всеки, който прекарва живота си, заслепен от въздействието на сетивата. Страданията, породени от земните му копнежи, създават ад, през който той трябва да мине, за да стигне крайната цел на своето пътуване.

Вторият път е пътят на отдадеността, пътят на любовта. Суфиите казват, че няма значение дали човек обича друг човек или обича Бог. След като постигне съвършенство в любовта, той се изправя пред Владетеля на любовта.

Третият е пътят на мъдростта, постигната от малцина. Търсещият овладява тялото, мислите и чувствата си и създава свой собствен, вътрешен рай, в който живее в радост и блаженство.

Всички трябва да изминат един от тези три пътя, но най-близък, достъпен и постижим за всеки от нас е пътят на Любовта.

Скритите неща се проявяват чрез своята противоположност, но тъй като Бог няма противоположност, Той остава скрит. Божията светлина няма противоположност в света на проявеното, чрез която да стане видима за окото.

Джелал уддин Руми