Интерартистичният феномен

През последното десетилетие на нашия век, в рамките на интермедиалните изследвания в международен аспект, все повече се обособява необходимостта от разглеждането на специфичните отношения между изкуствата като част от тази област на научното знание, водеща началото си от интертекстуалността.

Раждането на интерартистичния феномен в по-новите творби, по своеобразен начин влияе върху появата на нови жанрове, като например артистичните книги. Емблема-тична в това отношение е „Каталонската градина" на Бютор и Баден от 2000 г. Преоткриваме го и в старите жанрове, като есето на Монтен. Всяко произведение, независимо на коя епоха принадлежи, когато съдържа съчетание от изкуства в най-разнообразни конфигурации и пресъздава по уникален начин отношенията между тях при интерпретация, изразява интерартистичния феномен в неговото специфично про-явление на едно и също място и по едно и също време. С вариациите на интерартистичния феномен - интерпиктуралност, интермузикалност...долавяме неговата необятност в проявленията на Духа. Семиотично интерартистичната структу-ра на сложния артистичен знак можем да интерпретираме чрез поливалентния знак на Йелмслев или специфичната символна форма на изкуството според Касирер, която в Библията Апостол Павел отразява с откровението: „Дарбите са различни, но Духът е същият.."