Червилото на Пегас

За какво става въпрос в този сборник разбираме от една от авторките Гергана Атанасова:

“Предполагам, че земята се е въртяла, докато споделяхме сънищата си за тази книга и я писахме не на коляно, а в сгъвката на копито, и не с молив, а с червило в ръка. Предполагам, че междувременно сме пренаситили със символи хартиената й съдба и вместо да я превърнем в уловима бяла лястовица, сме й отредили твърде високо небе, в което новите митове са задължаващи и непредсказуеми. Но ми се иска да вярвам, че докато сме плели крила от знаци и думи, докато сме преследвали силуетите на съвършенството, една подкова, изкована от ръцете на човешката ни природа, е дала мъдрост на опита ни и светлина на намеренията ни. Понеже никой не е господар на езика и никой не е повелител на вълшебствата му! А всички сме само щастливи щрихи от онази закономерна целувка, в която се губят началото и края, и земята пак се завърта, за да опише край копитата на нашите стихове една тънка подкова от словесни сънища.”