"Слова и мъдрости от c. Енина, Казанлъшко" е поредната книга, в която Людмила П. Kumunoвa-Попова издава материали на своя баща. Но това не и просто публикуване на архивни сведения - текстовете са проверени, осмислени и представени със синовна обич, уважение и трепет. То е уважение към бащиния труд, но и преклонение пред духовните ценности, сътворени от предците. Миналото оживява в преписката между Петко Китипов и Чудомир. Тя разкрива не само сериозното отношение към историята, културата и езика на енинци - теми, които са основата на тяхната връзка - но и начина на общуване между двамата, от който блика чувство за хумор и човещина. Онова, което Л. Китипова научава от (пях, е разбирането за словесното народно творчество като опора на националната идентичност и богатството на локалната култура. Именно затова тя осъзнава необходимостта да съхрани това богатство и да се предаде на следващите поколения.

Това не е единствената публикация на авторката по темата. След като излизат няколко книги на Петко Китипов, които включват предимно исторически разработки за неговото родно село, много от събраните диалектолоЖки и етнографски материали остават непознати за публиката. Ето защо дъщерята се заема да ги подготви за печат. Така след „Из Живота на стара Енина" и „Забравено и неизвестно за стария Казанлък" читателите държат в ръцете си книгата „Слова и мъдрости от с. Енина, Казанлъшко". В нея А.Китипова представя енинския говор с кратка характеристика и многобройни образци, които се отнасят за роднинските имена и обръщения; благословии, поздрави и благопожелания; клетви, пустосвания и закани; пословици, поговорки, гатанки. Тя не забравя и децата, за които има залъгалки, закачки, скороговорки. Всичко това е подплатено с примери и подкрепено с обяснения. Предложени са и образци от енинския хумор и Живия говор. Така стават no-ясни онези позабравени словосъчетания, които вече не се употребяват толкова често. Този тип краеведски изследвания помагат да се открои и цялото многообразие на българското наследство.

Най-важното е, книгата се чете леко, от нея могат да се научат не само факти от говора, но и да се насочи вниманието към мъдростта на народа. Струва ми се, че Желанието на Людмила Китипова-Попова да направи книга с духовното богатство на енинци от миналото и да го продаде в ръцете на сегашните енинци, е достойно изпълнено. Така всеки, които има нужда да се докосне до създаденото от предците или да си припомни стари спомени, може да поеме книгата и да й се наслади.

От сърце Желая успех на тази и следващите книги на авторката!

Доц. д-р Красимира Кръстанова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски