Изповеди на захождащото слънце

Откакто разбрах истината за себе си, реализмът на оценката стана мое же¬лязно правило, а самоиронията — за¬щитно средство срещу всяко подозре¬ние за комплексираност и за това, че се смятам за по-съвършен, отколкото съм в действителност. И се чувствам по своему силен, защото придобих кураж да се опълчвам срещу себе си. Така се роди едно от моите теоретични обоб¬щения: дефекти — и физически, и ду¬ховни—имат всички— и хора, и народи —но от нежелателните им последици ус¬пяват да се предпазят само тези, които чрез самоиронията „плевят" несъвър¬шеното в себе си. С други думи искам да кажа: някакъв дефект, но „инвен¬таризиран" строго, не е нито страшен, нито дори излишен на нашето греш¬ното брата человека, защото озаптява изкушението да се надценява и го пред¬пазва от лекомислена самонадеяност.