Проучване на село Еникьой, Узункюприйско, Одрински окръг

С приключване на Балканската война 1913 г. между съюзническите държави и Османската империя границата й с България в Източна Тракия се определя от сключения Лондонския мирен договор 1913 г., която минава по-линията Енос-Мидия. След обявяването на Междусъюзническата война от Сърбия и Гърция на България Османската империя използва затрудненото военно положение на България, нарушава вероломно Лондонския мирен договор, предприема военни действия без ответни такива от страна на България и реокупира Източна Тракия. В същото време османските власти започват принудително масово изселване на българското население. Източна Тракия се обезбългарява.

Отстъпената без съпротива от България територия на Източна Тракия е 17 хил. кв. км и представлява 15% от територията на днешна България.

Съдбата на прокудените българи бежанци, техните бит и култура са важна част от историята на България, която не трябва да се забравя. Настоящето издание е уникално проучване на село Еникьой, Узункюприйско, Одрински окръг, извършено в средата на миналия век. То включва историческа справка, етнографско проучване на бита и културата, народните обичаи, както и говора на еникьойци, който се определя като тракийски тип с някой речникови особености. В изданието са поместени голям брой автентични народни песни. Приложен е и богат речник на специфичните думи.

Книгата с богатият си фактически материал и специфични данни (част извлечени от турски документи) представлява ценно помагало за всички, които се интересуват и изучават историята на Източна Тракия и най-вече за многобройните наследници на прокудените българи бежанци - да не забравят родното място на своите деди.