Съвременни турски пиеси

„Някъде си в Източен Анадол, в едно местенце, отвсякъде обградено с планински вериги, местните жители никога не разговаряли високо, не се смеели на глас и внимавали да не издадат и най-малкия шум, защото всеки силен звук причинявал снежни лавини. Най-странното било, че опасността от лавини продължавала цели девет месеца от годината. И само през останалите три местните хора можели да си викат, да си стрелят с оръжие, да си вдигат сватби или да раждат децата си. С една дума - всички житейски вълнения се събирали само в тези три безопасни месеца. Ще кажеш, а през останалите девет? Само един застинал, обездвижен, безмълвен и изпълен с тревоги и страх живот..."

Толкова бях впечатлен, че поисках на всяка цена да напиша пиеса за това.

Из „Лавина" от Тунджер Джюдженоглу