Боян Пенев – неизвестни писма до Спиридон Казанджиев

Балансирани стилово и емоционално, уверени и овладяни в своя изказ посредством онова, което старите гърци разбират под "мярка", тематично и дори идейно регулирани сякаш, писмата на критика до своя състудент, приятел и баджанак рисуват много търпеливо един портрет, различен от този на литературния Боян Пенев. Със забележителна постепенност и постоянство - така, както капките дълбаят камъка не със силата, а с честотата на своите падания - чертите на този портрет се появяват, наслагват и се допълват несъкрушими и пред най-радикалните тенденции на времето. (Поради което критикът твърде често е обвиняван в аполитичност, асоциалност и прочие.) Историческото време, интимното време, общественото време, професионалното време, физическото време, националното време -всички тези времена по такъв начин се пресичат в богатата сюжетика на Боян Пеневите писма, щото размиват своята тясна профилираност и протичат в заедност, в каквато всеки дискурсивно преднамерен и диференциращ културно-исторически прочит рискува да се загуби в неясните перспективи на изкусителното мито-идейно проектантство.

Румен Шивачев

Румен Шивачев, „Боян Пенев. Неизвестни писма до Спиридон Казанджиев", изд. "Елгатех", С, 2007, цена 7 лв. В своя предговор към писмата Румен Шивачев посочва, че „тези писма биха могли да бъдат определени и като роман". И е прав - тук просто гъмжи от сюжетни нишки, от сплетени съдби, от малки и големи драми, от комични и трагични ситуации, от специфично курсивирани детайли, които щрихират епохата. И ни показват Боян Пенев такъв, какъвто литературните му студии не могат: жив, присмехулен, жаден за приключения и наслади. Един различен поглед към фигурата на големия литературовед, който допълва и уплътнява пантеонизираните ни представи.

Литературен в-к 2008/бр.15