От кръста към флага

Авторът анализира залегналото убеждение за национален континюитет и специално интерпретацията за етнически идентитет като един вид задрямал, несъбуден национализъм. Китромилидис преосмисля два кардинални въпроса на балканската историография - единият е съотношението между модерната държава и национализма, другият се отнася до ролята на православието. Ползвайки статистически данни, политически памфлети и художествена литература, авторът показва как националната интеграция обслужва централната власт, която подрива местната автономия и утвърждава авторитета на бюрокрацията, служейки си с националната реторика. Преразглежда антиномията между православие и национализъм.

За да разруши проникналото убеждение за православието като съюзник и борец за национализъм, Китромилидис демонстрира същностната несъвместимост между имагинерната общност на религията и имагинерната общност на нацията. Той не отрича, че Православната църква на Балканите запазва колективната идентичност на християнското население през вековете на османското владичество. С цялото си творчество Китромилидис се противопоставя на изкуственото отделяне на Балканите от Европа. Това особено личи в проблематиката, засегната в няколко негови труда и представена тук в студията му "Просвещението на Изток и на Запад".