Кризата: Управленски аспекти и възможности

ПРЕДГОВОР

В края на 20 и началото на 21 век, с все по-осезаемото проявление на различни аспекти от глобализацията на човечеството, значително нараснаха рисковете и заплахите за съществуването на хората. Проблеми като изчерпването на енергийните ресурси на планетата, непрекъснатото намаляване на обработваемите земи и горите, драстичното намаляване на запасите от питейна вода, нарушеното екоравновесие, повишената вероятност от възникване на природни бедствия и технологични аварии, приоритетно изведоха в общественото комуникационно пространство термина "криза". Задълбочиха се конфликтите между големи групи от хора, свързани преди всичко с неравномерното потребление на ограничените ресурси на Земята и все по-често ескалират в миграционен натиск върху развитите държави, както и в различни форми на социално насилие - въоръжени сблъсъци, екстремизъм и тероризъм. Рефлексът на хората да свързват кризата само със заплаха за съществуването им лишава обществото от възможност да дефинира адекватно проблемите и съответно да предприеме рационални действия за недопускане възникването на кризи. В това сложно социално явление може и следва да се търси възможността за развитие на обществените системи и намирането на необходимото равновесие между човека и природата. Глобалните измерения на кризата, в която се намира светът днес са следствие именно от нарушения баланс между неимоверното нарастване мощта на човешкия разум и нарушените природни закони, свързани с единството и равнопоставеността на хората и закона за причините и следствията. Все по-ясно се очертава и необходимостта от коренна промяна на подходите и методите, използвани от науката, в качеството й на двигател на човешкия прогрес. Стремежът на съвременните развити общества, задъхани в устрема си за натрупване и консумиране на все повече и повече ресурси, в затворената жива система на планетата, в недалечно бъдеще ще постави светът пред дилемата или да промени коренно доминиращия днес социо-културен модел на обществени отношения, или да прекрати еволюционното си съществуване. В основата на промяната вероятно стои не нова технологична революция и дори не промяна на съществуващите днес политически модели на обществена организация, а издигането в качествено ново състояние на индивидуалното съзнание на човека, в същността му на активна и разумна съставна част от единната система на планетата. Тази промяна, разбирана като еволюционно движение в качеството му на атрибут на съзнанието се свързва с утвърждаването на разума и отговорността като същностно цинност на обществената организация.

В настоящата книга са разгледани въпроси, свързани с формулиране на кризата като социално явление и спецификата на управленската дейност, осъществявана в средата на възникнали кризи и кризисни ситуации. Стремежът тя да има преди всичко практико-приложен характер наложи да бъде организирана така, че да подпомогне по - широк кръг от читатели с отговорности и интереси в областта на организацията и управлението при кризи и кризисни ситуации. Реализирането на тази идея предположи в книгата да бъдат засегнати широк кръг проблеми - от същността и спецификата на кризата до извеждане на алгоритъм за осъществяване на управленска дейност при възникване на кризисна ситуация. Този подход ме ограничи, по отношение задълбоченото изследване на конкретни проблеми, свързани с организацията и управлението на социални системи при екстремални условия на средата, като част от въпросите са засегнати дори концептуално. Основната цел, която си поставих беше да предложа на читателя съвременните тенденции за осъществяване на управленска дейност за овладяване на широк спектър от кризисни ситуации пречупени през призмата на опита, придобит в процеса на организиране на системи за управление при кризи и кризисни ситуации, както и при подготовката на органи за управление и сили. Голяма част от тезите и идеите са експериментирани на практика в редица учения и тренировки, проведени в периода 2003-2006 г., което ми дава основание да считам, че основните положения на този труд могат да подпомогнат работата по организиране дейността на всяка една социално система, свързани с изграждането на способности за действие в условия на критични и кризисни ситуации.