Към читателя

Тази монография е естествено продължение на първите два труда на Кирил Първанов - „История на българските мебели" и „Мебелите на България". Тя е първи опит у нас да се изследват външните въздействия върху формирането на мебелното изкуство в България, които се отличават с изключително многообразие на тенденции и форми. Разлиствайки „Непознати страници от историята на българските мебели", читателят се запознава с една значима, но малко известна страна на българската култура. В увлекателен стил авторът ни въвежда в мебелното изкуство на дребна и средновековна България, на Възраждането и времето до средата на миналия век и ни запознава с влиянията, на които то е подложено, и със заемките, умело претворени от българските майстори.

Книгата е систематизирана в пет части. В първата Кирил Първанов ни запознава с културната среда, в която се появяват и формират дребните традиции в българското мебелно изкуство. Във втората част са изследвани ролята и влиянието на чуждестранните специалисти за развитието на мебелите и производството им в България. Анализиран е открояващият се принос на чешки специалисти за формирането на модерното професионално обучение у нас. В третата част е обрисувано творчеството на изтъкнати български архитекти и мебелисти, завършили образованието си или специализирали в други страни и, пренасяйки част от културата им, изиграли определена роля в утвървдаването на българските мебели и интериор. В четвъртата част вниманието е съсредоточено върху доставени по различно време от чужбина мебелни образци, послужили за източник на информация и идеи за формоизграждане то на българските мебели. В петата част предмет на анализ са мебели от царските дворец и резиденции, от обществени сгради и от частни домове. Разгледани са ролята и значимостта им като неоценимо и, в определени случаи, пренебрегвано богатство в културната история на България.

Албумът в края на книгата ни показва едно наследство, с което можке да се гордее всеки българин. То е само част от непознатите ни образци, които могат да заемат равностойно място в световната съкровищница, редом до известните стилови мебели на други страни.Трябва да се отбележат и оценят изклкючителното усърдие и последователност, с които авторът събира материал за монографията. Той прецизно и добросъвестно проучва оскъдните сведения за мебелите от разглеждания период и за техните създатели, издирва близки и познати както на изтъкнати и талантливи творци, така и на забравени и неизвестни проектанти и изпълнители на мебели и провежда с тях многобройни разговори. Неуморно търси и снима стойностни мебелни образци - някои в частни домове и колекции, други в столарски училища, трети в музеи, а четвърти - неоценени, забравени и затрупани - в складове и мазета.Историята на българското мебелно творчество представлява интерес за нашата съвременност не само в исторически аспект. Тя има значение за разбиране на настоящето и за по-добра ориентация в бъдещето. В този смисъл „Непознати страници от историята на българските мебели" има безспорен принос в специализираната литература и той може да се систематизира в няколко направления. Преди всичко трудът запознава българската общественост с неизвестни страни на мебелното изкуство.

Той провокира чувство на гордост от постиженията на нашите майстори и повишава самочувствието ни на българи. Показва, че художественото ниво и качеството на българските мебели са съизмерими с тези на другите страни. Не на последно

място се налага естественият извод, че високите постижения са резултат не само на самороден талант, но преди всичко на добро образование, широки познания и висока култура.В съществуващата популярна и специализирана литература у нас вниманието е насочено предимно към мебелите и интериора на Българското възраждане.