Четенето като диалог

Тематизирането на интересите към значимото в процеса на прехода - "проблемът Оруел" - е свързано със структурите, които (да се позовем на Н. Чомски) са в основата на цялостния социален живот и за които се полагат целенасочени усилия да се завоалират като факти. Именно проникването към първоизвора на статуквото, отговорите "защо" и "как" центрират интересите за четене по конкретните теми. В този контекст е и посочената книга на Дж. Клавел "Цар Плъх". Авторът на "Шогун" е в престижния списък не само заради остросюжетната си творба, а поради способността чрез нея проникването в системата от взаимовръзки между хората от "абсурда" да осигури разбирането на отношенията в "истинския" живот. Тук се сблъскваме и с друга страна на интересите - с осмисляне на съществуването.

Димитър Мирчев е роден през 1944 г. в Казанлък. Завършва СУ "Св. Климент Охридски" със специалностите руски език и литература и библиология. Доктор по философия. Защитава дисертация на тема "Читателските интереси на студентите". Автор на книгите "Неформалното общуване" и "Инициативният човек". Превежда основния етически труд на руския философ от XIX в. Владимир Соловьов "Оправдание на доброто" (награда от Съюза на преводачите в България -1995 г.). Други преводи - "Илюстрирана история на нравите. Ренесанс" от Е. Фукс, "Животопис на Платон" от А. Лосев. Член на The Transnational Vladimir Solovyov Society.

Завежда филиал "Социология" на Университетската библиотека на СУ "Св. Климент Охридски". Лектор в СУ "Св. Климент Охридски", както и в Нов български университет - София.