Книгата на архим. Павел Стефанов „Ялдаваот: история и учение на Гностическата религия" е явление в съвременната българска богословска литература. Този негов дългогодишен изследователски труд е възнаграден от много добър краен резултат. Съвременният свят, ставащ все по-малък чрез глобализацията и същевременно наводняван от различни стари, възраждащи се отново под различна форма учения, повечето с неоезически характер, е съблазнен от идеята за ново единство. Това единство се крепи на външни сили - от една страна емпиричната наука и породените от нея технологии, а от друга - засилващ се идеен синкретизъм в епохата на постмодерността.

Погледнато от такъв ъгъл, настоящото изследване на архим. Павел Стефанов отвежда заинтересования читател във време, което в много от своите характеристики прилича на днешното. Появата на гностицизма е в епохата след завоеванията на Александър Македонски, когато е настъпила голямата среща на религиите между Изтока и Запада, когато става смесване на културите и пораждането на различни идейни течения както в областта на религията, така и в областта на философията.

Несъмнената заслуга на архим. Павел е, че той умело е обхванал тези процеси и систематично проследява зараждането и развитието на Гностическите идеи. Той прави сполучливи позовавания и аналогии с днешния ден, като открива следи от Гностицизъм в съвременни автори и творци на култура. Неговият труд несъмнено е принос в съвременната българска богословска книжнина. Всичко това прави книгата му интересна и полезна както за специалисти, така и за всеки любознателен читател.

Моят интерес към гностицизма и по-конкретно към неговото късносредновековно проявление - българското богомилство, започна още по време на следването ми в Духовната академия (сега отново Богословски факултет), когато купих преиздадената наскоро преди това книга на акад. Йордан Иванов „Богомилски книги и легенди". Упоритостта, с която следвоенната официална българска историческа наука издигаше версията за „самобитност" и „революционност" на богомилството, основателно предизвика моите съмнения и стимулира желанието ми да се запозная с източниците на тази световноизвестна ерес. След дългогодишно събиране и проучване на материали пристъпих към написването на настоящата книга, която има интердисциплинарен характер. Нейна методологическа основа е проблемно-хронологическият подход на историко-критическата школа, като се прибягва до успоредици и анализи от областта на социологията, психологията, философията, историята на литературата, религията и изкуството.