Пътят към смъртта и възкресението у Достоевски

Ванда Смоховска е родена на 30 юни 1919 г. във Варшава. Когато избухва войната през 1939 г., е студентка по психология във Варшавския университет. С помощта на Българското посолство във Варшава напуска бомбардираната от хитлеристите полска столица и в края на 1939 г. пристига в България. Тук завършва в Софийския университет педагогика (1944) и славянска филология (1950). Научен сътрудник от 1960 г. и старши научен сътрудник от 1975 г. в Института за литература при Българската академия на науките. Изследователските й интереси са насочени към епохата на Българското възраждане, взаимоотношенията между полските културни дейци и българските деятели за църковна и национална независимост. Автор е на книгите: "България в творчеството на Зигмунт Милковски (Теодор Томаш Йеж)", "Неофит Бозвели и българският църковен въпрос (Нови данни из архивите на Адам Чарториски)", "Михаил Чайковски - Садък паша и Българското възраждане", "Национално своеобразие на литературата на Българското Възраждане".

"... С всичките си духовни сили Достоевски се стреми към свободата във всичките й измерения и форми - лична, писателска, обществена, политическа, метафизична. Издига глас срещу погазването на човешкото достойнство, срещу кастовото деление на обществото, срещу бюрокрацията и деспотизма, срещу контрола и натиска, упражняван върху руската литература. "Скърбях - заявява в "Дневника" си, - че званието писател е унижено в наше време от някакво тъмно подозрение и че на писателя предварително, преди да е написал каквото и да било, цензурата гледа като на някакъв природен враг на властта..."Бори се неуморно срещу призрака на мравуняка, застрашаващ човечеството; в "аз съм" на Дмитрий Карамазов затваря истината за независимото "Аз", която ни е донесъл Христос..."