Христо Ботев „Жив е той жив е!”

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там, на Балкана,

потънал в кърви, лежи и пъшка,

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,

на друга - сабя, на две строшена;

очи тъмнеят, глава се люшка,

уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето

слънцето спряно, сърдито пече;

жетварка пее нейде в полето

и кръвта още по-силно тече!

Жетва е сега... Пейте, робини,

тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,

в таз робска земя! Ще да загине

и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица

и вълк му кротко раната ближе;

над него сокол, юнашка птица,

и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вече - месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее –

Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,

чудни, прекрасни, песен поемнат

-тихо нагазят трева зелена

и при юнака дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,

друга го пръска с вода студена,

трета го в уста целуне бърже

и той я гледа - мила, засмена!

"Кажи ми, сестро, де го Караджата?

Де е мойта вярна дружина?

Кажи ми, пък ми вземи душата,

аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

и с песни хвръкнат те в небесата -

летят и пеят, дорде осъмнат,

и търсят духът на Караджата..

Но съмна вече! И на Балкана

юнакът лежи, кръвта му тече –

вълкът му ближе лютата рана и

слънцето пак пече ли, пече!