Джон Д. Бароу (р. 1952) е космолог, физик-теоретик (доктор по астрофизика), професор по математика в катедра "Приложна математика и теоретична физика" на Кембриджския университет и професор по астрономия в "Грешам Колидж", Лондон. Признат майстор в представянето на философските аспекти на физическата космология по общодостъпен начин. Автор на над 400 научни статии и на 17 популярни книги, започвайки с "Лявата ръка на съзиданието" (1983) и продължавайки с бестселърите "Теория за всичкото", "Невъзможността" и "Книга за нищото". Носител е на наградата "Темпълтън" (чието парично изражение е по-голямо от това на Нобеловите награди) за 2006 година, присъждана за прогрес в изследването и откриването на духовни реалности във връзка с "трудовете му за взаимовръзката между живота и Вселената и за природата на човешкото разбиране, открило нови перспективи пред най-важните въпроси, стоящи пред науката и религията".

От алфа до омега

ФИЗИЧЕСКИТЕ КОНСТАНТИ В ПРИРОДАТА

Физическите константи са числа, определящи същността на Вселената. Те ни казват колко силни са силите в нея и какво могат да направят основните й закони: силата на гравитацията и тази на магнетизма, скоростта на светлината, масите на най-малките частици на материята. В тях са закодирани най-дълбоките тайни на Вселената и те изразяват едновременно най-дълбоките ни познания и най-голямото ни невежество относно Космоса. Тяхното съществуване е свидетелство, че в Природата цари невидим ред. Но макар да сме натрупали опит в измерването на стойностите на всички тези константи, отчайващата ни неспособност да обясним или предскажем тези стойности доказва колко много има да научаваме за вътрешните механизми, движещи Вселената.

Какво знаем засега за тези физически константи? Известно ли ни е защо са такива, каквито са? И константи ли са те всъщност? Стойността им еднаква ли е навсякъде? Съществува ли някаква връзка между тях? Щеше ли да се зароди и задържи животът, ако те бяха малко по-различни? Има ли други вселени, където те са различни?

Това са някои от проблемите, с които тази книга се занимава. Тя започва с поглед в миналото към откриването на първите физически константи и тяхното влияние върху учените. Новите теории за Вселената ни карат да очакваме, че е възможно съществуването и на други пространствени измерения. Физическите константи може би ни предлагат уникален прозорец към по-висшите пространствени измерения. Тази книга разказва и историята на едно вълнуващо ново откритие в астрономията: за първи път астрономическите наблюдения подсказват възможността някои от физическите константи да са имали различна стойност, когато Вселената е била по-млада. Означава ли това, че физическите закони на Природата бавно се променят? Има ли всъщност нещо във нашата Вселена, което е неподвластно на ерозията на времето? Има ли изобщо някакви физически константи...?