Мостовете на Медисън

Антикварна книга

Робърт Джеймс Уолър е роден на 01.08.1939 г. в Рокфорд, Айова. Той е известен американски автор, фотограф и музикант. Някои от произведенията му са включени в бестселър листата на Ню Йорк Таймс. Сред тях е и Мостовете на Медисън – една от най-продаваните книги за 1993 г.

Мостовете на Медисън е литературен феномен, бестселър, четен от милиони по цял свят. Филмът с легендите на Холивуд Мерил Стрийп и Клинт Ийстууд покори милиони зрители.

Те са заедно само четири дни и три нощи, а се обичат до края на живота си. Отново в душите им има място за танци.

Франческа Джонсън е италианка, която се влюбва в американски войник по време на Втората световна война и след края й двамата заминават за САЩ. Те са щастливо женени, имат две деца и животът им тече прекрасно.

Но един ден се намесва съдбата. През лятото на 1965 г. докато съпругът и децата й са в Айова, във фермата се появява Робърт Кинкейд и пита за един от мостовете, с които е известен окръг Медисън. Оказва се, че е фотограф от Нешънъл Джиографик и списанието е решило да посвети един от броевете си именно на прословутите мостове.

Франческа се съгласява да го съпроводи, за да му покаже мястото. Но това нанася непоправим обрат в живота й. За няколко дни тя изживява с Кинкейд най-красивите моменти от живота си, но после всичко свърша. Дългът към семейството е по-силен от неочаквано пламналата дълбока любов и Кинкейд си тръгва сам.

През болката от раздялата със скритата й любов и студената изолираност, Франческа се чувства като частица на собствения си живот, изконсумирана от самата нея.

Тя пише в бележника историята си от тези четири приказни дни. И не забравя за тях, така както не ги забравя и Кинкейд…

Здравият разум му нашепваше: … Кинкейд, върви си по пътя! Снимай мостовете, заминавай за Индия. Спри в Банкок и потърси дъщерята на търговеца на коприна, която знае всички тънкости на насладата, завещани от предците й. Плувай по изгрев гол с нея в езерцата насред джунглата, слушай как стене под теб по залез. Не ти трябва да стоиш тук – не виждаш ли как хлътваш? Ала онова бавно улично танго вече бе започнало. Някой го свиреше на стар акордеон – там в далечината, в миналото или бъдещето, и той не знаеше. Но мелодията неумолимо се приближаваше към него, замъгляваше всички принципи, не му оставяше възможност за избор… Накрая той нямаше къде другаде да отиде освен при Франческа Джонсън…