За понятието ирония с постоянно позоваване на Сократ,Том 1

Философията на Киркегор е в някаква степен поетизация на собствения му живот - на реалността и мечтата на този живот. Тя започва и завършва с индивида, индивидът е действителният корен, сърцевината, истинското средоточие на тази философия, философията не трябва да се занимава нито с природата на природното цяло, нито със законите, чрез които и благодарение на които може да се познае това цяло, а връщайки се от спекулациите на чистото мислене към условията и възможностите на съществуването, да помогне на индивида да направи своя избор сред предоставените му форми на живот. Индивидът не трябва да се разглежда като отношение между две или повече същности, той е сам, единен, център на сила, енергия, дух, избор и решение.

Исак Паси