За камъните

Вероятно не само дефицитът на минералогични знания в системата на перипатетическия универсализъм обаче са мотивирали Теофраст при създаването на труда "За камъните". Като схоларх той успява за известно време да удържа и насочва изследванията на съмишлениците си за разработването на учението "в духа на учитела", но по-късно сред членовете на школата се забелязва устойчива тенденция към специализиране на научните търсения. Самият Теофраст освен към минералогията, ориентира усилията си за разработване проблемите и на ботаниката; Аристоксен — на теория на музиката; Дикеарх — на историческото знание и т.н. Дори в областта на етиката при Евдем емпиричният подход вече доминира. В известен свисъл този парадигмален обрат се дължи и на социокултурни промени. Полисната система е повалена и лидерските функции в обществено-политическия живот на Стария свят поемат възникналите след борбата на диадохиите големи елинистични монархии. Общественият живот се изпразва от гражданското му съдържание и патос, а социалният нерв на философстването се притъпява. Това ориентира културните интереси в посока на екзистенциално-битовата и естественонаучна проблематика. Перипатетизмът също инкасира тази промяна, която - както коментира Хегел, довежда по времето на Цицерон, Аристотеловата философия до битността и на "популярна философия", загърбила спекулативността за сметка на повишения интерес към естествената история и практико-моралната проблематика. Едно от първите съчинения,маркирало тази тенденция е именно "За камъните".

И така - този превод ни среща с втората по значение фигура в развоя на перипатетическата традиция, при това чрез текст, емблематичен за посоката, в която тръгва и отсетне до самия край върви философията на елинизма.

Тук възниква и един въпрос - защо преводът не е осъществен през езика на оригинала? Освен владеенето на езика, трактатът на Теофраст изисква и специфични компетенции в областта на минералогията като предпоставка за успешното решаване на тази задача. В лицето на доц. Руслан Костов минералогическата ни наука извървя своята половина от пътя - бяха идентифицирани и приведени към съвременната номенклатура описаните от Теофраст образци; в библиографско приложение са дадени основните издания в оригинал и превод. Надявам се възможно най-скоро и българската елинистика да извърви своята част от пътя.

На превода пожелавам добър прием сред читателската аудитория, а на последната и нови срещи с текстовете на Теофраст!

проф. Атанас Стаматов