Реимаджинейшънът не е езикова или познавателна провокация. Той ни въвежда в нова система от знания, свързани с рекреацията и туризма, разглеждани като фрагменти от действителността. В литературата въпросите за реимаджинейшъна не са теоретично осветлени и обобщени, което обяснява и дискусията около неговото съществуване като самостоятелно направление в науката за туризма.

Настоящата монография е опит да се изяснят проблемите на реимаджинейшъна в контекста на туризма и развлекателната индустрия, а там, където е възможно и да се предложат решения. Техният анализ показва, че се налага селекция и потвърждава значението на две групи проблеми -теоретико-методологически и практико-приложни.

Теоретико-методологическите проблеми обхващат реимаджинейшъна в туризма, културния туризъм и модата и дизайна в туристическата индустрия. Изследвана е реструкцията в туризма и нарасналите психологически потребности на човека, породили възникването и развитието на реимаджинейшъна. Анализът на това ново явление разкрива неговите рекреационни и креативни възможности, използвани за преодоляване на дискомфорта на човека. Задълбочено са изследвани рекреационните възможности на сетивните възприятия и на тази основа са обосновани изискванията към туристическите обекти. Специално внимание е отделено на изучаването на възможностите за генериране на преживявания чрез материалната среда.

Към изследваните проблеми спада и културният туризъм. Неговата тематика е осеяна с бели петна, което налага да се направят някои терминологични уточнения и да се проследи възникването и развитието на този вид туризъм. Задълбочено е анализиран продуктът на културния туризъм и профилът на туристите, които го потребяват. Извършена е диагностика на състоянието на културния туризъм, проучена е правната му рамка и свързаните с нея международни организации и документооборот.

Третата група проблеми се отнасят за модата и дизайна в туристическата индустрия. Проследено е историческото развитие на дизайна в туризма, който е призван да изгради една по-добра и типична идентичност на туристическия продукт. Задълбочено са изследвани същността на модата и дизайна в материалната среда и са разкрити тенденциите в тяхното развитие. Специално внимание е отделено на различните методи за изграждане на дизайна в туристическите обекти и отразяването в тях на съвременните модни тенденции.

Втората група проблеми, обозначени като практико-приложни, се отнасят за значението, същността, съдържанието и развитието на различни направления в изкуството, които представляват интерес за туризма и могат да бъдат превърнати в негово конкурентно предимство. В контекста на туризма задълбочено са изследвани възможностите, които предоставят археологията, музейното дело, архитектурата, изобразителното изкуство, музикалното творчество, театърът, балетът, хореографията, етнологията, фолклорът и сувенирното занаятчийство.

До голяма степен недостатъчната разработеност на разгледаните проблеми се обяснява с тяхната сложност и многостранност. Като изтъкваме това, имаме предвид, че тези проблеми и особено теоретико-методологичните, не са имали статуса на предмет за самостоятелно изследване. Нищо или почти нищо съществено няма по въпросите на реимаджинейшъна. Недостатъчно са проучени и проблемите на културния туризъм, както и на модата и дизайна в туризма. Това се дължи на обстоятелството, че вниманието на специалистите, занимаващи се с проблемите на туризма, е насочено преди всичко към реализирането на прагматични цели и задачи.