По пътищата на европеизма. Висшето образование в Австро-Унгария и българите

Книгата на Румяна Прешленова, има за обект на изследване българските студенти в Австро-Унгария. Тази тема е била досега разглеждана само частично в текстове, третиращи ролята на Дуалистичната монархия при формирането на българските елити и на славистиката в България. Настоящото изследване е опит за цялостно, но не сумарно обхващане на темата в периода от Освобождението до края на Първата световна война. Един от основните въпроси, на които се търси отговор в книгата е доколко просветната политика на Дуалистичната монархия към България стимулира или възпрепятства образователната миграция на българските младежи и девойки. Подходът към изследването има за цел да покаже доколко ориентацията към европейските образователни центрове е специфично българско явление или е обичайно и за други балкански страни.

В изследването са обхванати български студенти от десет висши учебни заведения във Виена и Грац. Списък с техните имена е поместен в приложение към изследването, изготвено от данните на студентите от регистрите (каталозите) на съответните висши учебни заведения.

В заключението на книгата авторката обобщава:

“По пътя на образованието си те [студентите] се оказват специални пратеници на своите семейства, общини и в крайна сметка на нацията си, упълномощени да работят не само за личния си проект, но и за развитието на страната си.” Численият резултат от работата е: “Над петдесет академици и членове-кореспонденти на Българското книжовно дружество, приеминувано през 1911 г. на Българска академия на науките, са образовани в Австро-Унгария до Първата световна война.”

Съдържание:

Първа глава: БЪЛГАРИЯ И БАЛКАНСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОЛИТИКА НА АВСТРО-УНГАРИЯ.

1. Българското образование - потребности, възможности, зависимости.

2. Австро-Унгария като образователно средище за българите.

Втора глава: БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ ВЪВ ВИЕНА И ГРАЦ.

1. Регламент на висшите учебни заведения в Австро-Унгария.

2. Брой и разпределение на българските студенти във Виена и Грац по специалности.

3. Продължителност на следването.

Трета глава: ФИНАНСИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО.

1. Стипендии

2. Социален произход на студентите.

Четвърта глава: ИДЕНТИФИКАЦИЯ В МНОГОНАЦИОНАЛНА СРЕДА.

1. Национални идеи и движения в Австро-Унгария и в България.

2. Вероизповедни и етнически малцинства сред българските студенти: начини на отразяване и самоопределяне.

ТАБЛИЦИ ИЛЮСТРАЦИИ. ИЗТОЧНИЦИ И ЛИТЕРАТУРА

ПРИЛОЖЕНИЕ.

Императорска кралска експортна академия във Виена.

Императорска кралска художествена академия във Виена.

Императорски кралски университет във Виена.

Медицински факултет.

Специализанти (фреквентанти), завършили медицина в други университети. Философски факултет.

Философски факултет, фармацевти.

Юридически факултет.

Теологически факултет.

Императорско и кралско висше ветеринарно училище във Виена.

Императорско кралско висше земеделско училище във Виена.

Императорско кралско висше техническо училище във Виена.

Императорска кралска академия за музика и театрално изкуство във Виена.

Търговска академия във Виена.

Императорски кралски университет "карл Франценс" в Грац.

Медицински факултет.

Философски факултет.

Философски факултет , фармацевти.

Юридически факултет.

Императорско кралско висше техническо училище в Грац.