Правилата

Ако и през 2087 година все още има хора, които могат да четат, и ако това съчинение някак се запази дотогава, нека тези хора разберат какво сме мислили за тях ние.

Ние - вече мъртвите отдавна,- които сега раждаме техните прадядовци, отглеждаме ги с огромна любов, треперим над малките им главици като над пламъче от тънка вощеница в шепите по Великден, лишаваме се, жертваме се, мъчим се - само и само един ден да им бъде добре. На синовете им да бъде добре и на внуците им, и на правнуците, за чието бъдеще мечтаем и тъкмо в мечтите ни се крие нашата невероятна, мека сила.

Възможните - все пак - читатели от 2087 година след Христа, когато вникнат в нашия сън от бъдещето, наречен от нас Прогнозата и засягащ настоящето им, може би ще имат някаква полза.

А е съвършено сигурно, че няма да имат вреда.

Дончо Цончев