Хайдути

... успех, но никоя истина не можке да бъде заличена докрай. Истината за родните хайдути ще остане ако не другаде, поне в българската литература, където драматичното ни минало е пуснало дебели корени.

Николай Хайтов

Ако приемем за мярка проявения към книгите ми читателски интерес, върхът на моята проза е „Диви разкази", издадена у нас до 1989 г. в 10 редовни издания в тираж 458 227 и преведена на 18 езика. Втората по тиражиране книга е „Шумки от габър" с 11 издания у нас и 3 издания в чужбина. Третата по популярност е „Хайдути" с 9 препечатки в 315 727 бройки, отделно „Капитан Петко войвода" - 5 издания в 220 313 бройки. Изключителна е съдбата на филма „Козият рог" - най-продавания в чужбина български филм.

Като най-успешен в моята драматургия се очертава триптихът, известен като „Пътеки", в който влизат трите едноактни пиеси: „Пътеки", „Лодка в гората" и „Кучета". „Кучета" има три постановки в телевизията, три са постановките и на „Лодка в гората", а в чужбина триптихът има 52 постановки: в ГДР, СССР, Полша, Югославия, Алжир, Сирия, Унгария, Чехословакия и др. Постановките в наши театри са 22. Ленинградската постановка не бе допусната от цензурата на пре гледа на българската драма в СССР през 1968 г. След 1968 г. пиесата бе забранена и в България до 1982. На IV преглед на българската драма и театър в уводната статия на „Работническо дело" тази пиеса е сред трите разгромени като „идеологически непълноценни" творби. Най-успешна в публициетиката ми се оказа „Бодливата роза". 7 издания у нас и в чужбина, общо 315 727 тираж (преведена на руски). Създал съм общо 42 книги, 9 пиеси, 4 куклени пиеси, 9 игрални филма - 7 по мои сценарии и 2 по чужди, 30 телевизионни серии,12 радиопиеси, 35 научнопопулярни филма, статии, рецензии, очерци... Излиза, че за периода 1954-1989 г. съм написал над 15 823 печатни страници. Към всичко следва да се добавят 28 тома Дневници (1952-1989) с около 5000 страници (в ръкопис).

Имам една-единствена награда на Съюза на писателите - за „Шумки от габър" - 1966 г. Димитровска награда; 1968 г, за „Диви разкази". Награда на Съюза на журналистите за „Вълшебното огледало".

Особено успешен (мерен със зрителския успех) се оказа „Капитан Петко войвода". Този успех беше изключителен, критиката - вбесена. Филмът бе държан „на лавицата" три месеца. Възраженията бяха за сцената със Стамболов.

И така, имам поне по едно успешно произведение в прозата, есеистиката, публицистиката, киното и телевизията, също и в драматургията. Като се добави и фактът, че творбите са публикувани в над три милиона тираж (3 677 071), това е достатъчно да ме намразят и приятели, и врагове.