Минигаси

За тези разкази самият автор казва, че са писани в предишния му живот. И ме убеждава в това. Аз пък се опитвам да го пререка, че няма два живота у човека. Човек има два крака, две ръце, очи, уши и разни потребни вътрешности също по две. Но важните неща в него и за него са единици. Сърце, с което чувства, нос, с който подушва опасностите. Но на писателя този живот никога не харесва, измисленият му живот е като онази неразбираема скала с чужди гласове и звуци, а съзнанието - зеленото око, което бавно се разтваря при прилив на енергия. Тежко се пише добра, интелигентна, а още по-тежко - талантлива проза. Много вино се изпива покрай нея, защото само така тухлените стени, които ни обгръщат, олекват и стават прозрачни, а стените на сърдечния мускул се свиват и разтварят по-равномерно.

Пиша всичко това, не защото разказите на Кръстю Пастухов се нуждаят от защита, а защото ти, читателю, се нуждаеш от малък брод, за да преминеш там, където ще те отведе неуморната фантазия на писателя. После, като затвориш книгата, намери старо радио и направи онова, за което си говорихме в първите редове. Все още и стари радиоапарати се намират у нас, намира се и добра българска белетристика.

Дано не урочасам нещо.

Любен ЛАЧАНСКИ

Червените картини на баща ми

Отрязъл съм му главата

Любовен период

Убийство на 8 686 термита

Извори, залез

Омагьосване

Карамфилата

Подозрителна и любопитна тишина

Носталгия или търсене на Минигаси

Брегове