Партийната система в България

Многобройните политически партии или партийноподобни сдружения, появили се след 1989 г., станаха основен символ на зараждащата се демокрация в България. Потискани с десетилетия, свободата за политическа изява и правото на сдружаване за постигане на политически цели намериха израз в нароилите се десетки политически партии, асоциации, съюзи, клубове. Чрез тях събуждащото се гражданско общество предяви претенции към все още властващата комунистическа партия за коренен прелом в политическата система, която да гарантира непреходните човешки права, типични за либералните демокрации.

Повечето от тях се появиха спонтанно, дефакто - нелегално, при съществуващите „социалистическа" нормативна база и конституция, утвърждаващи ръководната роля на комунистическата партия. Те бяха без организационна структура и без опит в политическите битки. Но именно те оспориха къде плахо, къде по-смело политическия монопол на комунистическата партия и започнаха да подкопават изгражданата и усъвършенствана с десетилетия инфраструктура на „партията държава". Това беше изключително сериозно предизвикателство за новопоявилите се партии. Но именно те станаха незаменимият инструмент за мирния преход от тоталитарната система към демокрацията. Новосъздаденият Съюз на демократичните сили - основният опонент на БКП на кръглата маса, изигра историческа роля за началото на разграждането на комунистическия режим и създаване на предпоставките за първите свободни избори през юни 1990 г. Именно тези избори легитимираха новата българска демокрация и сложиха истинското начало на демократичния политически процес у нас.

Политическата история на България след 1989 г. е до голяма степен историята на възникването и еволюцията на политическите партии. Като специфични посредници между