За какво всъщност става дума

Само с прочитането на тази книга вие вече сте дали много от себе си. Трябвало е да възприемете нови идеи и принципи, да упражнявате нови умения, да усвоявате нови и да се откажете от старите модели на мислене и поведение. Когато човек има толкова много нови неща за научаване и трябва да вложи толкова усилия в нещо, той често губи от поглед общата картина. Така че нека още веднъж за последен път да видим към какво е прицелен и на какво е посветен този метод на комуникация.

Искаме да намерим начин да живеем един с друг, така че да се чувстваме добре с хората, които обичаме, и да помогнем и на тях да се чувстват добре с нас.

Искаме да намерим начин да живеем без обвинения и контраобвинения.

Искаме да намерим начин да бъдем по-чувствителни към чувствата на другите.

Искаме да намерим начини да изразяваме гнева и раздразнението си, без да нанасяме вреди.

Искаме да намерим начин да уважим нуждите на децата си, като запазим уважение и към своите собствени нужди.

Искаме да намерим начин да научим децата си на грижа и отговорност.

Искаме да разкъсаме порочния кръг на безплодните разговори, предаван от поколение на поколение и да предадем друго послание на децата си: стил на общуване, който те могат да използват през целия си живот – с приятелите си, с колегите си, с близките си, а един ден и със собствените си деца.

Вече можете да прекратите войната с децата си!

Повече от двайсет години тази книга помага на родители по цял свят да общуват със своите деца с разбиране и зачитане на техните чувства и желания и да решават най-често срещаните проблеми, като запазват обичта и уважението на детето.

Адел Фабер и Илейн Мазлиш, които са ученички и последователки на д-р Хаим Гинът, намират новаторски ефективни подходи за прилагане във всекидневието на идеите в неговата революционна книга “Детето и ние”.

Ще разберете:

Как да се справяте с негативните чувства на децата – объркване, разочарование, гняв и т. н.: “Сигурно си обезкуражена, че домашното ти отнема повече време, отколкото си мислела”.

Как да изразявате гнева си, без да наранявате чувствата на детето: “Не ми харесва, когато ме дърпат за ръкава”.

Как да налагате забрани, като запазвате добрите отношения: “Виждам колко си ядосан на братчето си. Кажи му какво искаш не с юмруци, а с думи”.

Как да използвате алтернативи на наказанието: “Тони, недей да тичаш. Избери си – или ще вървиш спокойно, или ще стоиш в колата. Ти решаваш”.

Как да решавате лесно семейните конфликти: “Мислех си, че сигурно не ти е лесно се разделиш с приятелите, когато си играете. Но пък аз се притеснявам, щом закъсняваш. Дай да помислим заедно как да направим така, че и двамата да сме доволни”.

Как да използвате алтернативи на отказа: “Сядаме да вечеряме след пет минути. Как смяташ – дали имаш време да отидеш до Сузи, за да си играете?”.