Лудост и политика

Целта на това изследване е да се провери връзката между лудост и политика. Проучването на тази връзка е основната ми задача.

В текста са събрани записките ми от три спец курса под общото заглавие Обществен ред и душевен безпорядък, в тях исках да представя идеите си за произхода и характера на посочената връзка. Опитах се да покажа: първо, че такава връзка има; второ, че тя определя хода на човешката история; трето, че рационалното ни поведение в обществото е провокирано от два специфични аспекта на човешката другост, които можем да разглеждаме като „лудо" и „политическо" у човека; четвърто, че лудостта и политиката са социално явление и болест; пето, че едно и също нещо можем веднъж да разглеждаме като лудост (на нивото на отделния човек) и втори път като политика (на нивото на човешката общност); шесто, че нашия разум е невъзможен отвъд лудостта и политиката и това обяснява усилието на този разум „да събира и помирява" лудо и политическо в човешката само направа. Накратко: целта ми беше да покажа, че връзката между лудост и политика е в основата на живота ни на разумни-крайни същества и не трябва да се профанизира и интерпретира като случайна връзка.

Централната ми теза е: Човекът прави сам себе си от другостта за себе си. Разум, лудост и политика са вплетени в тази самонаправа. В своята самонаправа човекът се връща при себе си като друго на себе си и се разделя със себе си като самия себе си. В този кръг - на завръщане при себе си и раздяла със себе си - той може да съществува и да не съществува като разумно-крайно същество, защото е лудо и политическо същество.