Класическата парадигма

У него блуждаеше някакъв демон, които никога не бе доволен, който отказваше категорично да бъде напълно щастлив, който по някакъв садистичен начин приемаше болката и не искаше да се раздели с нея. Отначало се бе опитал да се бори срещу опортюнистичната му натура, дори бе успявал един или два пъти да го пропъди, но в крайна сметка се бе аранжирал с него. Даже бе започнал да го харесва. Може би защото смяташе, че да си напълно щастлив май бе като да си напълно квадратен. А той бе сигурен, че не е.

Люси Мошен (Людмила Михайлова Кирова-Мошеи) с родена в София. Като ученичка тя е едва във втори клас, когато получава специално разрешение от дирекцията да пише съчиненията си, докато ги завърши - независимо от часовете. А Учителският институт ги разпраща на училища из България. Осемгодишна, заминава за Алжир, където се влюбва в Африка. Докато учи в Немската гимназия в София, публикува разкази. Завършва факултета по журналистика, но съдбата я насочва по съвсем друг път. От 1982 г. живее във Виена, където работи като проект-мениджър. Многото пътувания по света й помагат да събира пъстри и интригуващи теми и впечатления. Първата й книга - сборникът с разкази „Преди пустинята" - е публикувана през 2002 г. от издателство АРГУС.

"Покорява ни умението на Люси Мошен да се вглежда в кривото огледало на новата ни история, да извлича оттам не само страховете и комплексите ни, но и да открива крехките стъбълца на надеждата и вярата."

Георги Цанков

"Люси Мошен притежава способността да увлича към края на разказваната история. А това е несъмнено достойнство на всяка добра проза."

Владимир Гороманов